Комплекс "Изток" през 60-те г. на ХХ в.

Клуб "Монтерей" на ул. "Жолио Кюри" още го няма. На неговото място беше сладкарница "Соколец", където ходеха учениците от 119-то ("Владимир Башев"). Но блоковете на БОДК очакват дипломатическия корпус.

Съветската армия 1918-1968

"Русия има само два съюзника - нейната армия и нейният флот", казвал император Александър III ("Миротворецът"). Болшевиките добре научиха урока на самодържавния гигант: 

"от тайги до Британских морей - Красная армия всех сильней". 

А днес?

Три причини да гласувам за Делян Пеевски

1. “Да гласуваме!” - така ни учат - вестници, сайтове, приятели на чаша кафе. Така впрочем повеляват каноните на представителната демокрация, официалната идеология на строя, в който се случи да живеем. 

Значи - на избори!

2. “Да спрем купуването на гласове!”. Съгласен. И понеже по данни на уважавани социологически агенции г-н Пеевски със сигурност ще попадне в Европарламента, нека отиде там с моя неподкупен, “грамотен” вот.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!

3. “Да бъдем европейци!”. Този лозунг в много варианти плува отгоре в словесното блато на политиката. Внушава ни - ние сме други, “неевропейци”, които трябва да се превъзпитат. Значи по-лоши сме, “лош материал”, както каза един бивш премиер. Преди години “европейците” от "крепостта Европа" измислиха специална дума за това - Untermensch. 

Кандидат - депутатът Пеевски е гарант на европейските, евроатлантическите бих казал, ценности. “Кой, ако не той?”, за да отговоря на любознателните си приятели, с които се разхождах по булевард “Ленин” през лятото на 2013 година:

• Господин Пеевски е издателят, лицето на реномирани европейски списания. Той представлява любими заглавия като Top Gear, BBC Knowledge, Autobild и сие. А как мечтаех за тези кадифени страници в тъмните години на Ранния Преход!

• Делян Пеевски е съвършеният капиталист, венецът на “предприемачеството”, както е модерно да се казва днес, най-успешният вид, изтласкан на върха по “логиката на пазара”. Той е месията, да ме простят вярващите, когото дълбокомислени анализатори очакваха във вестникарските си публикации двадесет години, “предприемчивият българин”. Ето го, най-после дойде. Или някой сериозно си мисли, че пазарът е пансион за благородни девици, а Монсанто отглеждат домашни зеленчуци в двора на баба?

• Няма по-надеждна гаранция за “евроатлантическата” ориентация на България от личности като Делян Пеевски, пък и от другите водачи на листи. Те (Той) държат спестяванията си в австрийски банки и британски офшорни зони, имат луксозни апартаменти в Лондон, вили в Ница и добри делови контакти на Запад. Както показват събитията в Украйна, парите са и морков и тояга. А морковът и тоягата са там, не знам къде, в корема на една гъска, в черупката на едно яйце, на върха на една игла, някъде по файловете на британското финансово разузнаване. Никак не ми се вярва заможни люде от соя на кандидата Пеевски (пък и другите водачи), които имат вкус към живота, да са си купили вила в Красноярск, да са обърнали еврото в рубли и да са ги скрили в някоя “санкционирана” руска банка.

Затова, да не падаме жертва на паниката и пораженчеството, която е обзела уравновесени анализатори като Огнян Минчев (четох го днес заради моя приятел Сашо). Никаква Евразия не ни заплашва, най-много още една Евровизия. Гласувайте за Бареков и спете спокойно. Или беше Пеевски...

Пристанището на Свищов - 1937 г.

27 август 1937 г. от крайдунавския град Иван изпраща мили привети на своята Дочка. Кораби и рибарска лодка. Стражарят – с бяла униформа и цървули. Тук Остап Бендер би казал: „Да, това не е Рио де Жанейро”.

8 МАРТ

Уважаеми прогресивни жени, по случай международния ден на жената, приемете най-сърдечни благопожелания. 

"Ретрореклама", 1963 г.

Pirin Gebirge - 1935

Хижа Бъндерица. За нея Wikipedia ни казва: " Построена е през 1915 година по заповед на цар Фердинанд и тогава служителя в министерството на земеделието Костадин Байкушев като сушилня за семена от черна мура."

Пампорово през лятото на 1935 г.

Курортът Пампорово, 12 август. Дали през зимата са карали ски по тези склонове? Един реконвалесцент ("оздравяващ") пише от пощенската станция в Чепеларе:  

„Мила лельо, навярно вече си се върнала. Горя от желание да се видим и да ми говориш за Италия. Вече се поправих. Смятам другата седмица да се върна."

Кино "Сердика" - 1976 г.

1976:  годината на "нашата" генерация.
"Сердика": киното, в което гледахме "Междузвездни войни".

Силистра - главната улица, 1940 г.

Крайовската спогодба от 7 септември 1940 г. връща Южна Добруджа на Царството. На 01.10.1940 г. българските войски влизат в Силистра.

Градът се появява върху картичките на ГР. ПАСКОВЪ

Одобрено от Цензурната комисия

Някога, преди държавата да се захване със следене на трафични данни и подслушване на телефони, кореспонденцията е минавала през ръцете на Цензурната комисия.

На одобрение подлежи дори "Видението при Шопен".

Drum spre Castelul Peleş, Sinaia 1937

Синая, 11.VII.1937

Мили ми,

В най-хубавия курорт на Ромъния. Тук е и лятната резиденция на техния крал. От много голяма любезност и приеми не можеме да останеме свободни да пишеме по-надълго. Гледам обаче, при всяко отбиване по-продължително в някое място да ви се обадя и да ви съобщя, че мисля за вас. Снощи сънувах не добър сън. Бих желал да зная как сте, но няма да ме завари вашето писмо.

За всеки случай пишете на адрес Hotel Union, Bucureşti. Roumanie.

Много поздрави и целувки.

Телевизионната кула - София

Кулата е открита официално на 26 декември 1959 г. на кръстовището между булевардите "Драган Цанков" и "Пейо Яворов". Виждаме, че бул "Пейо Яворов" е покрит с павета, група велосипедисти си дели платното със случаен автомобил, бордюр очертава пешеходната зона. Днес същото място е характерно с наситения трафик.

[Sofia TV Tower, no date, possibly in the 1960's ]

Оряхово - "отпразнуване на Независимостта"

Честване на Независимостта. Войската (с каски и гологлава) - близо до народа, до гимназистките!

Униформи, униформи и костюми:

Vögele - Strassen Baumaschinen - 1940

Защо в Германия има аутобани? Защото има машини за строеж на пътища. През 1940 г. в списание Signal фирмата Vögele рекламира пътностроителната си техника. Днес Joseph Vögele AG работи на същия пазар. От корпоративната история научаваме, че предприятието е стартирало още 1836 г. 

На основното изображение виждате "най-леката паважна машина в света", създадена 1938-39 г., която полага настилка с ширина от 2 до 4.5 м. Само в първите 6 месеца от излизането й на пазара са продадени 100 бройки.

[German road paving machines "Vögele", advertisement in Signal Magazine, 1940]

Противоаеропланно оръдие - 1918 г.

Българско противоаеропланно оръдие на македонския фронт - в бр. 26 на вестник "Витоша" от 20 юли 1918 г. Моделът вероятно е 7.7 cm FK 96 n.A.

[Bulgarian anti-aircraft gun on the Macedonian front - in "Witoscha" №26/July 20/1918]

ГАЗ-21 * ВДНХ: 1967 г.

Характерният профил на ГАЗ ’21 на фона на ВДНХ.

ГАЗ-21, „старата Волга”, е в серийно производство от 1956 г. до 1970 г. Двигател: "Гарри Эварт", дизайн: "Джон Вильямс", английски доброволец от гражданската война в Испания, Лев Еремеев, съветски скулптор.

Изложбеният център ВДНХ в Москва (Выставка достижений народного хозяйства СССР) е създаден през 1939 г. и преустроен през 50-те г. на ХХ в.

Ansicht mit Witoscha Gebirge – 1940

Ако мъгла е забулила Софийското поле, ако се скитате немили-недраги по чужбина и най-после – ако ви е омръзнал печалният пейзаж на днешното столично гето, вижте тоя изглед към Витоша. Градът е слънчев, зелен и закътан в подножието на планината:

Плажът на Ахтопол - 1974 г.

Такива сме: през зимата мечтаем за топлината на морския пясък, през лятото - за зимната прохлада. През социализма бленуваме за сладостите на пазара, в годините на капитала - страдаме за дивите си плажове.

Хисаря – площадът през 1952 г.

"...но това е лошото, че няма студена вода и затова не ми се седи...":