Чух, че СДС щяло да си загуби сградата на Раковска 134, където "по-рано и независимо от" се помещавала организацията БИСА на Огнян Дойнов. Пред очите ми изплува Лъвчето.
И се сетих.
Как сладко е човек да си припомня глупостта, свойствена на младежките години! Това сега "протести" ли са? Обикновени "паради".
А какви "митинги" имаше през 1991 година!
И какви политици! - Фокусници!
Сега най-много да се съберат обикновени, хм, "профсъюзни дейци".
Къде тоя мащаб? - Народ от хотел Плиска до Александър Невски, а отпред на трибуната - все секретни сътрудници и заслужили певци!
Трубадури на новото време.
"Времето е наше!". И после хоп - "Беше ваше, стана наше!"
Масова приватизация, работническо-мениджърска, застрахована в НАТО и ЕС.
И като се чудя как да опиша тая жал, носталгия и щастие от победата, всеки път като минавам край Камбаните, където крановете на Линднер издигат вавилонските кули на светлото комсомолско бъдеще (*), не се сещам за по-добро определение от това на Остап Ибрахимович:
"Сбъдна се мечтата на идиота".
(*) За по-младите: "Светлото комсомолско бъдеще" е настоящето на комсомолските секретари (и отрядните председатели) дето навремето ни караха да събираме кестени. Днес те заемат други длъжности и са експерти по "евроатланчичиски ценности".
Лъвчето на СДС от 1991 година ни зове: "За нова България!":
