Търново 1943 г. – вълненията на младата учителка

Докато останките от шеста армия капитулират в града на Волга, България е сякаш безметежна в грижите на мирното си ежедневие. Една учителка пише от Търново:

Мило Данче, съдбата пожела да кацна на старопрестолния градъ и оттамъ да извикамъ: „Богове, смилете са надъ менъ, искамъ да стана редовна учителка!” Не знамъ защо, но съм олимпийски спокойна. Мисли и се моли за менъ, скъпа дружке. Приемете, ти и всички колеги мойте далечни привети. Обадете ми се, искамъ успокояващи писъмца.

19.II.1943 год.